20.07.2008 г., 7:20 ч.

Стъпки в нощта 

  Поезия
585 0 6
Роден съм от разврат, охулен, жив оплакан
и ничий син кръстосвам ничия земя.
Покрит с любимото си наметало - мрака.
И с бликаща в душата ми отрова на змия.
А от града се носи, както всяка вечер,
воня на риба, телешко и смрад.
Мръсниците се хилят тротоарно разсъблечени -
ужасен, гнусен и покварен град.
И в царството на моята любима,
на моята единствена жена - нощта,
вървя бездумен и без име,
а в стъпките ми киска се смъртта...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??