thedac (Димитър Драганов)
873 1129
27 нояб. 2022 г., 09:02

Сублимация на женското начало 

  Поэзия
345 1 3

Момичетата в нашия квартал
обичат да си ровят в телефона.

Заслужих ли си златния медал
от всичките изискани коко̀ни?
 

Когато се понасят в дефиле,
душата ми се спира да ги гледа.

Животът ми превръща се в дете.
Лицето на сърцето ми е бледо.
 

Косите им изящни са, нали?
Походката напомня на Всемира,

че Всичко е започнало с Жени
и Всичко от Жените се бродира.
 

Обичаме Жените си безкрай!
Мъжете сме опората им мила.

Надявам се, че в мъжкия ни рай
ще имаме достатъчната сила.
 

Телата им, рисувани от Бог,
поетите вълнуват поначало!

Усещане за младост и за ток
пилее се в поредно одеяло.
 

Изкачваме телесната вълна̀,
която на брега ти се разбива.

Животът е целуната жена,
която на листа̀ ми грее жива.
 

Началото започнало така –
Жена и Мъж вековно се обичат...

Жена и Мъж пребродили света.
Любовно небесата коленичат.
 

Поредните копнежи ни зоват.
Приятели, задръжки забравете!

Жените са магическият път
към тoплите очи на Боговете!

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??