Сублимация на женското начало
Момичетата в нашия квартал
обичат да си ровят в телефона.
Заслужих ли си златния медал
от всичките изискани коко̀ни?
Когато се понасят в дефиле,
душата ми се спира да ги гледа.
Животът ми превръща се в дете.
Лицето на сърцето ми е бледо.
Косите им изящни са, нали?
Походката напомня на Всемира,
че Всичко е започнало с Жени
и Всичко от Жените се бродира.
Обичаме Жените си безкрай!
Мъжете сме опората им мила.
Надявам се, че в мъжкия ни рай
ще имаме достатъчната сила.
Телата им, рисувани от Бог,
поетите вълнуват поначало!
Усещане за младост и за ток
пилее се в поредно одеяло.
Изкачваме телесната вълна̀,
която на брега ти се разбива.
Животът е целуната жена,
която на листа̀ ми грее жива.
Началото започнало така –
Жена и Мъж вековно се обичат...
Жена и Мъж пребродили света.
Любовно небесата коленичат.
Поредните копнежи ни зоват.
Приятели, задръжки забравете!
Жените са магическият път
към тoплите очи на Боговете!
© Димитър Драганов All rights reserved.
