Сублимация на женското начало
Момичетата в нашия квартал
обичат да си ровят в телефона.
Заслужих ли си златния медал
от всичките изискани коко̀ни?
Когато се понасят в дефиле,
душата ми се спира да ги гледа.
Животът ми превръща се в дете.
Лицето на сърцето ми е бледо.
Косите им изящни са, нали?
Походката напомня на Всемира,
че Всичко е започнало с Жени
и Всичко от Жените се бродира.
Обичаме Жените си безкрай!
Мъжете сме опората им мила.
Надявам се, че в мъжкия ни рай
ще имаме достатъчната сила.
Телата им, рисувани от Бог,
поетите вълнуват поначало!
Усещане за младост и за ток
пилее се в поредно одеяло.
Изкачваме телесната вълна̀,
която на брега ти се разбива.
Животът е целуната жена,
която на листа̀ ми грее жива.
Началото започнало така –
Жена и Мъж вековно се обичат...
Жена и Мъж пребродили света.
Любовно небесата коленичат.
Поредните копнежи ни зоват.
Приятели, задръжки забравете!
Жените са магическият път
към тoплите очи на Боговете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
