13 нояб. 2025 г., 07:03

Суматоха в селския двор

321 0 8

Кума Лиса – гладна, сита,

все около двора селски се върти.

Обикаля пиленцата като медна пита,

дебне ги с наострени уши.

 

Тайно скрита зад една ограда,

наблюдателница чудна има тя.

Гледа майка им да се разкара,

ако може да я изпързаля, ей така.

 

Тъй докато мама пийва си водица,

или кротко бодва по зрънце –

съсредоточи се Кума Лиса

да ѝ открадне на бегом едно дете.

 

Разхвърча се птича перушина,

младата кокошка от уплаха –

чак стопанката на къщата повика,

тя пък погна Лиса със лопата.

 

Стресна се горката и ранена –

плячката си пусна на мига.

Пухкавата топка укротена,

при мама подслони се и замря.

 

Приюти я тя и под крилото

приспивна песен сякаш ѝ запя.

Вой се вдигна вкупом до небето,

ала рожбата й взе, че оцеля!

 

В двора стана страшна суматоха,

дано на всички да послужи за урок –

никой да не влиза без да пита

и без покана в чуждия имот.

 

АЛБЕНА ИВАНОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Тодорова Иванова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Произведение участвует в конкурсе:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...