В джунглата е то родено,
с много сила надарено...
слонче с розови уши
и очи като звезди.
Има си хобот голям,
за да може слончо сам,
да почесва си гръбчето,
чак дори до опашлето.
Стъпва тежко тоз юнак,
но да тича знае как
с трийсет километра в час,
без вграден километраж.
Най-обича то в реката,
да се плиска със водата
и с хоботчето на уж
да си прави хладен душ.
Щом ушите си разпери,
даже въздухът трепери,
сто комара и мушици
се разбягват по терлици.
Мама Слонка отдалеко
гледа рожбата, напето.
Вярва тя, ще дойде ден
ще е слончо.... супермен.
© Таня Мезева Все права защищены