12 февр. 2021 г., 08:31

Супермен

1.5K 4 22

В джунглата е то родено, 
с много сила надарено...
слонче с розови уши
и очи като звезди.
Има си хобот голям,
за да може слончо сам, 
да почесва си гръбчето, 
чак дори до опашлето.
Стъпва тежко тоз юнак,
но да тича знае как
с трийсет километра в час,
без вграден километраж.
Най-обича то в реката, 
да се плиска със водата
и с хоботчето на уж
да си прави хладен душ.
Щом ушите си разпери, 
даже въздухът трепери,
сто комара и мушици
се разбягват по терлици.
Мама Слонка отдалеко
гледа рожбата, напето.
Вярва тя, ще дойде ден
ще е слончо.... супермен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

3 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....