12.02.2021 г., 8:31

Супермен

1.5K 4 22

В джунглата е то родено, 
с много сила надарено...
слонче с розови уши
и очи като звезди.
Има си хобот голям,
за да може слончо сам, 
да почесва си гръбчето, 
чак дори до опашлето.
Стъпва тежко тоз юнак,
но да тича знае как
с трийсет километра в час,
без вграден километраж.
Най-обича то в реката, 
да се плиска със водата
и с хоботчето на уж
да си прави хладен душ.
Щом ушите си разпери, 
даже въздухът трепери,
сто комара и мушици
се разбягват по терлици.
Мама Слонка отдалеко
гледа рожбата, напето.
Вярва тя, ще дойде ден
ще е слончо.... супермен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...