21 авг. 2018 г., 13:02

Сутрешна импресия

1.3K 18 12

Повярвах и заради теб
в цвета на бъдещето -
                                        тъмно и неясно.
Вселената рисува ни портрет,
позираме й сред килия тясна.

Ще се родим на нейното платно
от четката замахнала за сбогом -
засъхващо, безформено петно
с контура на растящата тревога...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • “ Вселената рисува ни портрет....“ - и той все черно- бял излиза! Поздравления, Младене!
  • Силно! Разтърсващо! Поздравления!
  • Силно! Побиха ме студени тръпки от задаващия се мрак... Поздрави!
  • Предал си в тази импресия необяснимото усещане за растяща тревога на
    фона на тъмното и неясно бъдеще което ни очаква.
    Поздравление!
  • Уникален изказ на космополитната ти мисъл, Младене! Поздравявам те!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...