21.08.2018 г., 13:02 ч.

Сутрешна импресия 

  Поезия
1034 18 13

Повярвах и заради теб
в цвета на бъдещето -
                                        тъмно и неясно.
Вселената рисува ни портрет,
позираме й сред килия тясна.

Ще се родим на нейното платно
от четката замахнала за сбогом -
засъхващо, безформено петно
с контура на растящата тревога...

 

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • “ Вселената рисува ни портрет....“ - и той все черно- бял излиза! Поздравления, Младене!
  • Силно! Разтърсващо! Поздравления!
  • Силно! Побиха ме студени тръпки от задаващия се мрак... Поздрави!
  • Предал си в тази импресия необяснимото усещане за растяща тревога на
    фона на тъмното и неясно бъдеще което ни очаква.
    Поздравление!
  • Уникален изказ на космополитната ти мисъл, Младене! Поздравявам те!
  • "Ще се родим на нейното платно
    от четката замахнала за сбогом -"

    Цветът на нероденото е бял.
    (Защото сме невинни като замисъл.)
    Дали ще се покрием с цвят и кал
    ще разберем едва към края си...

    Благодаря...
  • Прекрасен стих! Вселената рисува всеки в различни цветове. Поздравления!
  • Хареса ми стиха ти , Младен!Поздравления!
    "Вселената рисува"...
  • Хареса ми...
  • Докато четох и препрочитах, в главата ми се родиха няколко картини, отразяващи твоята импресия, Младене! Обичам да си представям ситуацията, но това зависи преди всичко от автора, а ти си достатъчно добър в пресъздаването на мисли и чувства! За мен ти си различният автор, с неподражаем стил, когото уважавам именно поради тази причина!
  • !!!
  • Много често изправени през неясната тъмнина на бъдещето, лирическия и неговата загатната любов могат да се превърнат в онзи цветен щрих, в онази прекрасна мазка светла боя, която да разнообрази неясното петно на портрета. И едновременно с това да въздигне любовта в душите, избягали от контурите на неясната тревога...
    Многопластови поетични образи, които казват толкова много в тази силна и въздействаща поезия, която оставя "отворен" финала в съзнанието на читателя.
    Поздравявам те сърдечно, Приятелю скъп и оценявам творчеството ти възможно най-високо. Бъди благословен да пишеш все така!
  • Когато човек усети за пръв път как две души говорят, умът му спира да шепти. Останалото е неописуемост. Младен, отново и отново - невероятна поезия твориш. Благодаря!
Предложения
: ??:??