Повярвах и заради теб
в цвета на бъдещето -
тъмно и неясно.
Вселената рисува ни портрет,
позираме й сред килия тясна.
Ще се родим на нейното платно
от четката замахнала за сбогом -
засъхващо, безформено петно
с контура на растящата тревога...
© Младен Мисана Всички права запазени