Сутрешни монолози

Поэзия

644 1 3

Понеже мрачна е утробата на утрото

ще ме възкръсне ароматът на кафето.

И "вчера" ще ми се повтори пак и в “утре“-то,

неслучено, неказано и докъдето.

Дори и котката на моя зид от камъни,

най-аметистовите ириси да има,

пак няма да се случа никому и няма ме,

в аналите на идващата вече зима.

И днес след котешките стъпки под чимшира ми,

ще се подреждат, в пъзел от мълчания,

несбъднатите още думи за намиране

и всичките ми неми колебания.

И колкото и пръсти да протяга утринта,

ще топля моите в недоизпита чаша,

ще доживея слято казана до вечерта,

без думичка на някого да кажа...

Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Регина (Радост Даскалова)

благодаря за милите коментари!

2014-06-12T19:35:36+03:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Има ги и тези моменти на очакване, на недоизказаност, но се усеща вътрешна сила, категоричност, воля...

2014-06-12T18:20:50+03:00
Търсещия (Владимир Владимиров)

Животът е досадно повторително-измерим:
И "вчера" ще ми се повтори пак и в “утре“-то,
неслучено, неказано и докъдето.
Но може да бъде разчетен и по друг начин: в аромата на кафето, в котката на зида и в пъзела от мълчания. Живеем, вярвайки в "несбъднатите думи... и всички неми колебания".
А "днес" е някъде далеч от идващата зима, макар роден от мрачната утроба на утрото! "Останалото е мълчание."
Поздрав, Рег!

2014-06-12T08:44:13+03:00