Регина (Радост Даскалова)
374 1425
11.06.2014 г., 19:38 ч.

Сутрешни монолози 

  Поезия
503 1 3

Понеже мрачна е утробата на утрото

ще ме възкръсне ароматът на кафето.

И "вчера" ще ми се повтори пак и в “утре“-то,

неслучено, неказано и докъдето.

 

 

Дори и котката на моя зид от камъни,

най-аметистовите ириси да има,

пак няма да се случа никому и няма ме,

в аналите на идващата вече зима.

 

 

И днес след котешките стъпки под чимшира ми,

ще се подреждат, в пъзел от мълчания,

несбъднатите още думи за намиране

и всичките ми неми колебания.

 

 

И колкото и пръсти да протяга утринта,

ще топля моите в недоизпита чаша,

ще доживея слято казана до вечерта,

без думичка на някого да кажа...


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря за милите коментари!
  • Има ги и тези моменти на очакване, на недоизказаност, но се усеща вътрешна сила, категоричност, воля...
  • Животът е досадно повторително-измерим:
    И "вчера" ще ми се повтори пак и в “утре“-то,
    неслучено, неказано и докъдето.
    Но може да бъде разчетен и по друг начин: в аромата на кафето, в котката на зида и в пъзела от мълчания. Живеем, вярвайки в "несбъднатите думи... и всички неми колебания".
    А "днес" е някъде далеч от идващата зима, макар роден от мрачната утроба на утрото! "Останалото е мълчание."
    Поздрав, Рег!
Предложения
: ??:??