Сутрешни монолози
Понеже мрачна е утробата на утрото
ще ме възкръсне ароматът на кафето.
И "вчера" ще ми се повтори пак и в “утре“-то,
неслучено, неказано и докъдето.
Дори и котката на моя зид от камъни,
най-аметистовите ириси да има,
пак няма да се случа никому и няма ме,
в аналите на идващата вече зима.
И днес след котешките стъпки под чимшира ми,
ще се подреждат, в пъзел от мълчания,
несбъднатите още думи за намиране
и всичките ми неми колебания.
И колкото и пръсти да протяга утринта,
ще топля моите в недоизпита чаша,
ще доживея слято казана до вечерта,
без думичка на някого да кажа...
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
