Сутрешни монолози
639
1
3
Понеже мрачна е утробата на утрото
ще ме възкръсне ароматът на кафето.
И "вчера" ще ми се повтори пак и в “утре“-то,
неслучено, неказано и докъдето.
Дори и котката на моя зид от камъни,
най-аметистовите ириси да има,
пак няма да се случа никому и няма ме,
в аналите на идващата вече зима.
И днес след котешките стъпки под чимшира ми,
ще се подреждат, в пъзел от мълчания,
несбъднатите още думи за намиране
и всичките ми неми колебания.
И колкото и пръсти да протяга утринта,
ще топля моите в недоизпита чаша,
ще доживея слято казана до вечерта,
без думичка на някого да кажа...
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
