Червена роза пак
над рамото наднича.
На сънения праг
тя с изгрев ме закича.
И грейва този ден
във моята градина.
Духът ми прероден
през погледа ми мина.
И в дребната сълза
проблясна радостта ми.
И този ден вързà
нишан на зрелостта ми.
© Никола Апостолов Все права защищены