Сутрин
Сутрин
Всяка сутрин с теб се събуждам,
а ти си все тъй надалеч,
всяка сутрин в небето се взирам
и примирам в болезнен копнеж.
Слънцето лъчи си към мене протяга
и мрака прогонва от моето сърце,
ала споменът за теб не ще да избяга
и отново виждам твойто красиво лице.
Ръце си разтварям, а очите затварям,
- готов да прегърна силно зората,
и тайно желая и се надявам,
някак да успееш, да ми чуеш душата.
За мен да помислиш, макар за секунда,
и да загрееш със мила усмивка,
- тя да погали любовта ми безумна
и да ме дари със нежна милувка.
- - -
Без теб аз вехна кат цвете в пустиня,
самотен и ням, насред пясъците,
без теб аз чезна кат морската пяна,
незапомнен и разбит във скалите.
Кристиан Дочев
8-ми Април 2015г. София
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристиан Дочев Все права защищены
