Сутрин

Всяка сутрин с теб се събуждам,

а ти си все тъй надалеч,

всяка сутрин в небето се взирам

и примирам в болезнен копнеж.

Слънцето лъчи си към мене протяга

и мрака прогонва от моето сърце,

ала споменът за теб не ще да избяга

и отново виждам твойто красиво лице.

Ръце си разтварям, а очите затварям,

- готов да прегърна силно зората,

и тайно желая и се надявам,

някак да успееш, да ми чуеш душата.

За мен да помислиш, макар за секунда,

и да загрееш със мила усмивка,

- тя да погали любовта ми безумна

и да ме дари със нежна милувка.

-    -    -

Без теб аз вехна кат цвете в пустиня,

самотен и ням, насред пясъците,

без теб аз чезна кат морската пяна,

незапомнен и разбит във скалите.

Кристиан Дочев

8-ми Април 2015г. София