Свали си маските...
Не целувай устните,
че пропити са от заразна тъга.
Не докосвай с ръцете - студените,
умиращата ми от болка душа.
Не поглеждай очите - наивните,
които сляпо се влюбиха в теб
и се молеха за бурно обичане,
за жалост - от грешен човек.
Не бъди тъй нежен до безбожие,
не играй театър, щом не го умееш.
Не се преструвай, свали си маските,
че продължиш ли - не ще се откриеш.
А знам, ще се търсиш след време,
но ще си забравил свойто лице...
И ще сменяш маска след маска,
загубил последната надежда,
че можеш да си купиш истинско сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© something else Все права защищены
