Свали си маските...
Не целувай устните,
че пропити са от заразна тъга.
Не докосвай с ръцете - студените,
умиращата ми от болка душа.
Не поглеждай очите - наивните,
които сляпо се влюбиха в теб
и се молеха за бурно обичане,
за жалост - от грешен човек.
Не бъди тъй нежен до безбожие,
не играй театър, щом не го умееш.
Не се преструвай, свали си маските,
че продължиш ли - не ще се откриеш.
А знам, ще се търсиш след време,
но ще си забравил свойто лице...
И ще сменяш маска след маска,
загубил последната надежда,
че можеш да си купиш истинско сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© something else Всички права запазени
