"Сватба"
Млади и влюбени, росна роса ги росила.
Слънцето литнало, мълком мълчи, та си трае.
Песен си в утрото птица високо извила
дА се не чуят стъпки им. ДА се не знае.
Рой пеперуди пърхат, че да ги не видят.
С дълги ластуни лозниците плет ще им сторят.
Свирят щурци в надпревара... Но кой ли завиди,
че любовта им от Бога е - данна от горе.
Сватове идат. В село годеж да се стяга.
Китките вехнат. Суша изяде полята.
Как да си каже - друг на сърце И приляга,
цяла природата жално И жали душата.
Пладне задушно - те си го срещнаха верни,
клетва навеки ги сплете в небесните двери.
Там под скалата "сватба" два рода почерни...
Сетне...порои, градушки - три дълги недели.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
