СВЕЩЕНА ОБИЧ
Търсиш ме с душа напукана, зажадняла,
но не пиеш вода от потоците бистри,
с вятъра света цял претърси до отмаляро,
за да ме намериш и пиеш от моите устни.
Знаех, че си близо до мен, но тишината
повиках и се загърнах, скрита в нея,
Не исках греховни да напуснем земята.
Сега със своите рани и болки немея.
Ще си отидем жадни, без да се намерим,
святото скътали дълбоко в сърцата си.
Ще се прегърнем горе, от любов полудели,
напоили със свещена обич душата си...
09 03 2017
© Надежда Борисова Все права защищены