Свещена обич
СВЕЩЕНА ОБИЧ
Търсиш ме с душа напукана, зажадняла,
но не пиеш вода от потоците бистри,
с вятъра света цял претърси до отмаляро,
за да ме намериш и пиеш от моите устни.
Знаех, че си близо до мен, но тишината
повиках и се загърнах, скрита в нея,
Не исках греховни да напуснем земята.
Сега със своите рани и болки немея.
Ще си отидем жадни, без да се намерим,
святото скътали дълбоко в сърцата си.
Ще се прегърнем горе, от любов полудели,
напоили със свещена обич душата си...
09 03 2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
