Mar 9, 2019, 10:06 PM

Свещена обич

  Poetry
367 1 0

СВЕЩЕНА ОБИЧ

 

Търсиш ме с душа напукана, зажадняла,
но не пиеш вода от потоците бистри,
с вятъра света цял претърси до отмаляро,
за да ме намериш и пиеш от моите устни.

 

Знаех, че си близо до мен, но тишината
повиках и се загърнах, скрита в нея,
Не исках греховни да напуснем земята.
Сега със своите рани и болки немея.

 

Ще си отидем жадни, без да се намерим,
святото скътали дълбоко в сърцата си.
Ще се прегърнем горе, от любов полудели,
напоили със свещена обич душата си...

 

09 03 2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...