Във всяко дело - ум -
Свещена Суета!
И с гордостта си в сън
презряхме Любовта.
Затворени очи,
затръшнати врати,
усмихнати в лъжи,
красиви и сами...
Зомбирани души,
крещящи в руини
зазидани в стени,
страхливци и лъжци!
Флиртуваме с тела,
усукваме речта...
навред огледала -
СВЕЩЕНА СУЕТА!
В сарказъм и злиня
заключихме света
"Доволни" в самота...
О, Свята Суета!
Наричаме Любов
всеки следващ зов,
със его във страстта,
празнувай, Суета!
Тъй жалко е, уви,
избрахме си сами
живот на колене,
в заблудата, че СМЕ...
Живуркаме със чар,
а истинския дар,
не смеем да дадем,
на суетата в плен...
ХЕЙ! В простите неща
е истински света,
роби сме сега,
Свещена Суета!
© Силвана Все права защищены