6 мая 2021 г., 17:19

Свети Георги Победоносец

555 0 0

Той беше войн със сила надарен,

от млад покрит със подвизи и слава.

До генерал младежът рано се издигна,

че като него мъдрост кой да притежава.

 

Но тайна носеше във своето сърце,

отдал бе той душата си изцяло на Христа.

И вярата го водеше във всяко дело,

тъй войнът стана войн на вярата сега.

 

Той християните безстрашно защити,

пред Диоклециан тиранинът жесток.

В тъмница хвърлен, мъчен, унижаван,

той силом увещаван бе да изостави Бог.

 

Но твърд оставаше във свойта вяра,

а Господ с допир раните му изцери.

И вярата му повече и повече растяла,

напук на всички мъки, унижения, беди.

 

Не се отказвал, вяра проповядвал,

повярвала дори императрицата тогаз.

И заслепен от гняв тиранинът крещял им

на смърт мъчителна и двамата ще пратя аз.

 

Повели ги измъчени към лобното им място,

но изтерзана тя предала Богу своят дух.

Довели го, просветнал мечът на палача,

главата взел, но паднал змеят още тук.

 

Светецът и сега със копието змей пробожда,

съмненията гони той във вярата си твърд.

Днес войните като закрилник само него тачат,

те молят му се щом дългът ги призове на смърт.

06.05.2021г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...