6.05.2021 г., 17:19

Свети Георги Победоносец

556 0 0

Той беше войн със сила надарен,

от млад покрит със подвизи и слава.

До генерал младежът рано се издигна,

че като него мъдрост кой да притежава.

 

Но тайна носеше във своето сърце,

отдал бе той душата си изцяло на Христа.

И вярата го водеше във всяко дело,

тъй войнът стана войн на вярата сега.

 

Той християните безстрашно защити,

пред Диоклециан тиранинът жесток.

В тъмница хвърлен, мъчен, унижаван,

той силом увещаван бе да изостави Бог.

 

Но твърд оставаше във свойта вяра,

а Господ с допир раните му изцери.

И вярата му повече и повече растяла,

напук на всички мъки, унижения, беди.

 

Не се отказвал, вяра проповядвал,

повярвала дори императрицата тогаз.

И заслепен от гняв тиранинът крещял им

на смърт мъчителна и двамата ще пратя аз.

 

Повели ги измъчени към лобното им място,

но изтерзана тя предала Богу своят дух.

Довели го, просветнал мечът на палача,

главата взел, но паднал змеят още тук.

 

Светецът и сега със копието змей пробожда,

съмненията гони той във вярата си твърд.

Днес войните като закрилник само него тачат,

те молят му се щом дългът ги призове на смърт.

06.05.2021г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...