6 may 2021, 17:19

Свети Георги Победоносец 

  Poesía » Otra
340 0 0

Той беше войн със сила надарен,

от млад покрит със подвизи и слава.

До генерал младежът рано се издигна,

че като него мъдрост кой да притежава.

 

Но тайна носеше във своето сърце,

отдал бе той душата си изцяло на Христа.

И вярата го водеше във всяко дело,

тъй войнът стана войн на вярата сега.

 

Той християните безстрашно защити,

пред Диоклециан тиранинът жесток.

В тъмница хвърлен, мъчен, унижаван,

той силом увещаван бе да изостави Бог.

 

Но твърд оставаше във свойта вяра,

а Господ с допир раните му изцери.

И вярата му повече и повече растяла,

напук на всички мъки, унижения, беди.

 

Не се отказвал, вяра проповядвал,

повярвала дори императрицата тогаз.

И заслепен от гняв тиранинът крещял им

на смърт мъчителна и двамата ще пратя аз.

 

Повели ги измъчени към лобното им място,

но изтерзана тя предала Богу своят дух.

Довели го, просветнал мечът на палача,

главата взел, но паднал змеят още тук.

 

Светецът и сега със копието змей пробожда,

съмненията гони той във вярата си твърд.

Днес войните като закрилник само него тачат,

те молят му се щом дългът ги призове на смърт.

06.05.2021г.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??