Било се случило във древни времена,

във бурни дни на първото ни царство.

По време на царете Петър и Симеон,

един лечител в Рила пишел нов канон.

Свети Йоан роден бил в знатен род богат,

но още млад родителите му явили се при Бога.

Останал сам Йоан имането на бедните раздал,

за Рила той заминал за да търси върхове високи.

И планината дом била на дните му докрай,

там болните лекувал, правел чудо подир чудо.

И слава като на Исус достигнала до всеки край,

светеца за да зърнат там прииждали са като луди.

Той не отказвал и лекувал всеки със молитва, пост,

и разлика не правил между бедни и богати.

Животът му обикновен бил, скромен, прост,

там нямал нужда от богатства и палати.

За него чул и Петър във Преслава царят ни честит,

с Йоана да се срещне лично тръгнал с дарове богати.

Изминал царят пътя чак до Рила от далеч,

изпратил на светеца дарове със плодове и чисто злато.

Показал се Йоан от далеч, в молитва царят благославил,

да е честито царството ти, с Бог то да пребъде надалеч.

Да носиш слава по земите, за България честити да са дните,

изрекъл туй монахът, плодовете взел, но златото оставил.

Сега иди си, санът ми не позволява среща царю с теб

и нека лек да ти на обратно пътя и за теб приятен.

За даровете слава, Господ злато даде мене на сърце,

ти твоето задръж за нудите на царството богато.

С достойнство тръгнал си обратно царят ни честит,

а на Йоана славата от ден на ден растяла и растяла.

Той вече имал ученици, хората събирал от далечен мир

и тъй решили, че е време манастир да се направи.

Издига се величествен във планината и до днес,

във Рила манастир от камък тъй огромен.

Лекува с мощите и днес монахът след смъртта,

от хората е тачен той не само като спомен.

За лекарите във страната е сега патрон,

прекланят се пред силата му, него тачат.

Празнуват своят празник в неговия ден,

за да се знае да си лекар колко много значи!