Oct 25, 2022, 1:55 PM

Свети Йоан Рилски Чудотворец

  Poetry
770 1 0

Било се случило във древни времена,

във бурни дни на първото ни царство.

По време на царете Петър и Симеон,

един лечител в Рила пишел нов канон.

 

Свети Йоан роден бил в знатен род богат,

но още млад родителите му явили се при Бога.

Останал сам Йоан имането на бедните раздал,

за Рила той заминал за да търси върхове високи.

 

И планината дом била на дните му докрай,

там болните лекувал, правел чудо подир чудо.

И слава като на Исус достигнала до всеки край,

светеца за да зърнат там прииждали са като луди.

 

Той не отказвал и лекувал всеки със молитва, пост,

и разлика не правил между бедни и богати.

Животът му обикновен бил, скромен, прост,

там нямал нужда от богатства и палати.

 

За него чул и Петър във Преслава царят ни честит,

с Йоана да се срещне лично тръгнал с дарове богати.

Изминал царят пътя чак до Рила от далеч,

изпратил на светеца дарове със плодове и чисто злато.

 

Показал се Йоан от далеч, в молитва царят благославил,

да е честито царството ти, с Бог то да пребъде надалеч.

Да носиш слава по земите, за България честити да са дните,

изрекъл туй монахът, плодовете взел, но златото оставил.

 

Сега иди си, санът ми не позволява среща царю с теб

и нека лек да ти на обратно пътя и за теб приятен.

За даровете слава, Господ злато даде мене на сърце,

ти твоето задръж за нудите на царството богато.

 

С достойнство тръгнал си обратно царят ни честит,

а на Йоана славата от ден на ден растяла и растяла.

Той вече имал ученици, хората събирал от далечен мир

и тъй решили, че е време манастир да се направи.

 

Издига се величествен във планината и до днес,

във Рила манастир от камък тъй огромен.

Лекува с мощите и днес монахът след смъртта,

от хората е тачен той не само като спомен.

 

За лекарите във страната е сега патрон,

прекланят се пред силата му, него тачат.

Празнуват своят празник в неговия ден,

за да се знае да си лекар колко много значи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...