26 февр. 2013 г., 11:11

Светликът на живота

699 0 4

Със магнетична сила ме привличаш,

дъхът ти спира бързите стрелки...

Не трябват думи – знам, че ме обичаш:

живота си ти с мене сподели!

 

Трепти в гласа издайническа нота –

лиричен знак, че чувствата са живи!

Даряваш ми светлика на живота,

изпълваш ме с копнеж и сме щастливи!

 

И в този свят, по-често прозаичен,

не са ми нужни други адресати –

достатъчно е тебе да обичам,

че моят свят си ти... и любовта ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления!
  • Харесах!
  • Аз ще си го перефразирам така:

    "И в този свят, по-често прозаичен,
    не са ми нужни други адресати –
    достатъчно е" теб да ПРЕПРОЧИТАМ,
    ЧЕ ТВОЯТ СВЯТ Е ЧУДНО НЕОБЯТЕН
    Поздравче М
  • горе-долу сме на една вълна днес с теб

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...