26 февр. 2013 г., 11:11

Светликът на живота

703 0 4

Със магнетична сила ме привличаш,

дъхът ти спира бързите стрелки...

Не трябват думи – знам, че ме обичаш:

живота си ти с мене сподели!

 

Трепти в гласа издайническа нота –

лиричен знак, че чувствата са живи!

Даряваш ми светлика на живота,

изпълваш ме с копнеж и сме щастливи!

 

И в този свят, по-често прозаичен,

не са ми нужни други адресати –

достатъчно е тебе да обичам,

че моят свят си ти... и любовта ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления!
  • Харесах!
  • Аз ще си го перефразирам така:

    "И в този свят, по-често прозаичен,
    не са ми нужни други адресати –
    достатъчно е" теб да ПРЕПРОЧИТАМ,
    ЧЕ ТВОЯТ СВЯТ Е ЧУДНО НЕОБЯТЕН
    Поздравче М
  • горе-долу сме на една вълна днес с теб

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...