Feb 26, 2013, 11:11 AM

Светликът на живота

  Poetry » Love
696 0 4

Със магнетична сила ме привличаш,

дъхът ти спира бързите стрелки...

Не трябват думи – знам, че ме обичаш:

живота си ти с мене сподели!

 

Трепти в гласа издайническа нота –

лиричен знак, че чувствата са живи!

Даряваш ми светлика на живота,

изпълваш ме с копнеж и сме щастливи!

 

И в този свят, по-често прозаичен,

не са ми нужни други адресати –

достатъчно е тебе да обичам,

че моят свят си ти... и любовта ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления!
  • Харесах!
  • Аз ще си го перефразирам така:

    "И в този свят, по-често прозаичен,
    не са ми нужни други адресати –
    достатъчно е" теб да ПРЕПРОЧИТАМ,
    ЧЕ ТВОЯТ СВЯТ Е ЧУДНО НЕОБЯТЕН
    Поздравче М
  • горе-долу сме на една вълна днес с теб

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...