29 июл. 2010 г., 22:23

Светлина 

  Поэзия » Другая
468 0 4

Вечер тъмна,

непрогледна,

потопена във мъгла.

Плискат се 

вълни смутени,

вятър шмугва се в трева.

Тук привело 

цвете чашка,

там дърво си клони залюля,

черни сенки

 бездиханни,

в тъмното загубили цвета.

Нощем черни,

онемели,

чудят се къде са във нощта!

Златен лъч

очакват притаени,

той ще ги рисува през деня.

Ще обагря 

със лъчи-надежди,

потопени във палитра от дъга.

В цветовете на 

живота нежни

ще разцъфнат в суета.

Азурити към

небето ще изпрати

в нежно синьо - мъдростта.

На поляна ще

блестят смарагди,

пръснати в косената трева.

Ще посипе 

в океана тюркоази

и елмази ще изпусне по брега.

В свян надига 

чашка цвете,

лъч рубин ще прати топлина.

Маг -

величествен художник,

пръска цвят със светлина.

От тъмницата 

на черни сенки

ни извежда за ръка.



             . . .

Вечер тъмна,

непрогледна,

с надежда отшумя.

Вятърът,

вълните и дървета

пак дочакаха деня.

© Искра Радева Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??