Светлина
Вечер тъмна,
непрогледна,
потопена във мъгла.
Плискат се
вълни смутени,
вятър шмугва се в трева.
Тук привело
цвете чашка,
там дърво си клони залюля,
черни сенки
бездиханни,
в тъмното загубили цвета.
Нощем черни,
онемели,
чудят се къде са във нощта!
Златен лъч
очакват притаени,
той ще ги рисува през деня.
Ще обагря
със лъчи-надежди,
потопени във палитра от дъга.
В цветовете на
живота нежни
ще разцъфнат в суета.
Азурити към
небето ще изпрати
в нежно синьо - мъдростта.
На поляна ще
блестят смарагди,
пръснати в косената трева.
Ще посипе
в океана тюркоази
и елмази ще изпусне по брега.
В свян надига
чашка цвете,
лъч рубин ще прати топлина.
Маг -
величествен художник,
пръска цвят със светлина.
От тъмницата
на черни сенки
ни извежда за ръка.
. . .
Вечер тъмна,
непрогледна,
с надежда отшумя.
Вятърът,
вълните и дървета
пак дочакаха деня.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Поздрав и на теб,Плами!
