29.07.2010 г., 22:23 ч.

Светлина 

  Поезия » Друга
457 0 4

Вечер тъмна,

непрогледна,

потопена във мъгла.

Плискат се 

вълни смутени,

вятър шмугва се в трева.

Тук привело 

цвете чашка,

там дърво си клони залюля,

черни сенки

 бездиханни,

в тъмното загубили цвета.

Нощем черни,

онемели,

чудят се къде са във нощта!

Златен лъч

очакват притаени,

той ще ги рисува през деня.

Ще обагря 

със лъчи-надежди,

потопени във палитра от дъга.

В цветовете на 

живота нежни

ще разцъфнат в суета.

Азурити към

небето ще изпрати

в нежно синьо - мъдростта.

На поляна ще

блестят смарагди,

пръснати в косената трева.

Ще посипе 

в океана тюркоази

и елмази ще изпусне по брега.

В свян надига 

чашка цвете,

лъч рубин ще прати топлина.

Маг -

величествен художник,

пръска цвят със светлина.

От тъмницата 

на черни сенки

ни извежда за ръка.



             . . .

Вечер тъмна,

непрогледна,

с надежда отшумя.

Вятърът,

вълните и дървета

пак дочакаха деня.

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??