Светлина в тунела
Светлина в тунела
Научих се да искам от Съдбата -
не кротко да очаквам своя ред.
Бушуват в мен вулканите в душата...
И аз се боря с този свят проклет.
С мен Делници безброй са наредени.
Припъват ме в житейския ми път…
А Празниците, още не родени,
при мене някога дали ще спрат?...
При мен ще дойдат ли да ме прикоткат…
Не чакам ласките на този свят.
Но търся аз спасителната лодка.
И се надявам просто на обрат…
Крепи ме нашата любов, любима.
Със тебе ще се справим с този свят,
защото нея между нас я има
и двамата ще си пробием път.
Аз чувствам, ти си моята опора.
И ме възражда твойта топлина!
При теб изчезва моята умора,
в тунела ти си мойта светлина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
