2 нояб. 2011 г., 10:34

Светлина в тунела 

  Поэзия » Любовная
582 0 6

Светлина в тунела


Научих се да искам от Съдбата -
не кротко да очаквам своя ред.
Бушуват в мен вулканите в душата...
И аз се боря с този свят проклет.

 

С мен Делници безброй са наредени.
Припъват ме в житейския ми път…
А Празниците,  още не родени,
при мене някога дали ще спрат?...

 

При мен ще дойдат ли да ме прикоткат…
Не чакам ласките на този свят.
Но търся аз спасителната лодка.
И се надявам просто на обрат…

 

Крепи ме нашата любов,  любима.
Със тебе ще се справим с този свят,
защото нея между нас я има
и двамата ще си пробием път.

 

Аз  чувствам,  ти си моята опора.
И ме възражда твойта топлина!
При теб изчезва моята умора,
 в тунела  ти си  мойта светлина...

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??