9 июн. 2015 г., 21:03

Светлината на духовното слънце

587 0 1

Светлината на духовното слънце

 

По пътя - тръни... тръни също и в сърцето...

Макар привидно светлина е, а е мрак...

Опит съм от горчилката на битието.

Надявам се от нея да поникне злак...

Духовното ми слънце свети в тъмнината,

но често го закрива облак от тъга.

Той хвърля сянка, да ми вземе свободата,

но аз я пазя до последната троха.

Тя е от хляба на небесното огнище,

за който моята душа изпитва глад,

за истината му, която ме насища,

с която чувствам всеки Лазар като брат.

Тогава земната горчилка става лека.

На крачка е градината - да си щастлив.

В такова време сам самият съм си лекар,

макар че болката ме прави да съм жив.

Тя сплита тръните... готово е челото.

Щом ти поет си по душа - заслужен дял.

Той чиста светлина е в мрака на живота,

щом ти като духовно слънце си раздал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Върбан Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...