Jun 9, 2015, 9:03 PM

Светлината на духовното слънце 

  Poetry » Other
462 0 1
Светлината на духовното слънце
По пътя - тръни... тръни също и в сърцето...
Макар привидно светлина е, а е мрак...
Опит съм от горчилката на битието.
Надявам се от нея да поникне злак...
Духовното ми слънце свети в тъмнината,
но често го закрива облак от тъга.
Той хвърля сянка, да ми вземе свободата,
но аз я пазя до последната троха.
Тя е от хляба на небесното огнище,
за който моята душа изпитва глад,
за истината му, която ме насища, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Върбан Колев All rights reserved.

Random works
: ??:??