8 авг. 2010 г., 22:14

Светлината не ще върна

892 0 3

 

 

Светлината не ще върна


Сред бездната на нощта летя,
сама в своята смърт
и спирам пред твойта врата.
Недей ме оставя отвън.

Ако за мен вратата отвориш,
Адът ще влезе в твоя сън.
          Със скръбта ми не ще се пребориш,         
ехти безконечно камбанен звън.

Денят в нощ ще превърна,
дори ако за миг съм с теб,
светлината не ще върна.
Сърцето ми не е от лед...

Сънят с теб е красив и страшен,
а щом се събудя, ще отлети
и ще остана в ковчега прашен
под слънчевите лъчи...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия и Мирела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодарим ти много за хубавия коментар, Камширски. Колкото до последните два реда - идеята им е, че лирическата героиня ще остане все така дете на нощта, каквото винаги е била.
  • !
  • и ще остана в ковчега прашен
    под слънчевите лъчи..

    хм, ей това не го разбрах. Иначе, момичета, мога смело да ви заявя, че този стих е не по-лош от други в този сайт, припечелили по 20-30 оценки.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...