8 авг. 2010 г., 22:14

Светлината не ще върна

893 0 3

 

 

Светлината не ще върна


Сред бездната на нощта летя,
сама в своята смърт
и спирам пред твойта врата.
Недей ме оставя отвън.

Ако за мен вратата отвориш,
Адът ще влезе в твоя сън.
          Със скръбта ми не ще се пребориш,         
ехти безконечно камбанен звън.

Денят в нощ ще превърна,
дори ако за миг съм с теб,
светлината не ще върна.
Сърцето ми не е от лед...

Сънят с теб е красив и страшен,
а щом се събудя, ще отлети
и ще остана в ковчега прашен
под слънчевите лъчи...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия и Мирела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодарим ти много за хубавия коментар, Камширски. Колкото до последните два реда - идеята им е, че лирическата героиня ще остане все така дете на нощта, каквото винаги е била.
  • !
  • и ще остана в ковчега прашен
    под слънчевите лъчи..

    хм, ей това не го разбрах. Иначе, момичета, мога смело да ви заявя, че този стих е не по-лош от други в този сайт, припечелили по 20-30 оценки.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...