Aug 8, 2010, 10:14 PM

Светлината не ще върна

  Poetry » Love
891 0 3

 

 

Светлината не ще върна


Сред бездната на нощта летя,
сама в своята смърт
и спирам пред твойта врата.
Недей ме оставя отвън.

Ако за мен вратата отвориш,
Адът ще влезе в твоя сън.
          Със скръбта ми не ще се пребориш,         
ехти безконечно камбанен звън.

Денят в нощ ще превърна,
дори ако за миг съм с теб,
светлината не ще върна.
Сърцето ми не е от лед...

Сънят с теб е красив и страшен,
а щом се събудя, ще отлети
и ще остана в ковчега прашен
под слънчевите лъчи...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия и Мирела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодарим ти много за хубавия коментар, Камширски. Колкото до последните два реда - идеята им е, че лирическата героиня ще остане все така дете на нощта, каквото винаги е била.
  • !
  • и ще остана в ковчега прашен
    под слънчевите лъчи..

    хм, ей това не го разбрах. Иначе, момичета, мога смело да ви заявя, че този стих е не по-лош от други в този сайт, припечелили по 20-30 оценки.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....