8 ago 2010, 22:14

Светлината не ще върна

890 0 3

 

 

Светлината не ще върна


Сред бездната на нощта летя,
сама в своята смърт
и спирам пред твойта врата.
Недей ме оставя отвън.

Ако за мен вратата отвориш,
Адът ще влезе в твоя сън.
          Със скръбта ми не ще се пребориш,         
ехти безконечно камбанен звън.

Денят в нощ ще превърна,
дори ако за миг съм с теб,
светлината не ще върна.
Сърцето ми не е от лед...

Сънят с теб е красив и страшен,
а щом се събудя, ще отлети
и ще остана в ковчега прашен
под слънчевите лъчи...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия и Мирела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодарим ти много за хубавия коментар, Камширски. Колкото до последните два реда - идеята им е, че лирическата героиня ще остане все така дете на нощта, каквото винаги е била.
  • !
  • и ще остана в ковчега прашен
    под слънчевите лъчи..

    хм, ей това не го разбрах. Иначе, момичета, мога смело да ви заявя, че този стих е не по-лош от други в този сайт, припечелили по 20-30 оценки.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...