Светлината не ще върна
Сред бездната на нощта летя,
сама в своята смърт
и спирам пред твойта врата.
Недей ме оставя отвън.
Ако за мен вратата отвориш,
Адът ще влезе в твоя сън.
Със скръбта ми не ще се пребориш,
ехти безконечно камбанен звън.
Денят в нощ ще превърна,
дори ако за миг съм с теб,
светлината не ще върна.
Сърцето ми не е от лед...
Сънят с теб е красив и страшен,
а щом се събудя, ще отлети
и ще остана в ковчега прашен
под слънчевите лъчи...
© Лилия и Мирела Todos los derechos reservados