22 сент. 2004 г., 23:26

Светлината в теб

1.7K 0 0

Години дълги тежки

времето лети, лети

а влакът бавно вий се

из поля и долини.

 

Ту прозореца погледна,

ту книга почета

но очите виждат само

един тунел без светлина.

 

Светлината, от която

църцето ми тупти.,

цветлина на лябовта,

защо ме изостави ти?

 

Душата натъжи се,

че сърцето не тупти,

а влакът бавно вий се

из поля и долини.

 

Тишина настана,

Мрак душата ми обви

но надеждата обаче

никога не сря да бди.

 

Твоя глас дочух тогас

Обърнах се встрани

И със сърцето си видях

Две ярки светлини.

 

Очи не вярват

Не може да си ти.

Но душата озари се,

Сърцето почна да тупти.

 

Две ярки светлини

като два ангела – звезди.

Две любовни искри

и твоята сърцето ми плени.

 

Ту прозореца погледна,

Ту кника почета

Но очите виждат само

Твоето лице, снага.

 

Минути дълги, тежки.

Как да ти обясня,

че сърцето ми пронизано е

с твоята стрела.

 

Но влакът бързо стигна

и на гарата се спря.

Много послещачи, хора

но от тебе няма и следа.

 

Заклех се аз тогава,

и създадох си мечта,

да те зърна аз отново,

да ти разкажа за това.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...