Години дълги тежки

времето лети, лети

а влакът бавно вий се

из поля и долини.

Ту прозореца погледна,

ту книга почета

но очите виждат само

един тунел без светлина.

Светлината, от която

църцето ми тупти.,

цветлина на лябовта,

защо ме изостави ти?

Душата натъжи се,

че сърцето не тупти,

а влакът бавно вий се

из поля и долини.

Тишина настана,

Мрак душата ми обви

но надеждата обаче

никога не сря да бди.

Твоя глас дочух тогас

Обърнах се встрани

И със сърцето си видях

Две ярки светлини.

Очи не вярват

Не може да си ти.

Но душата озари се,

Сърцето почна да тупти.

Две ярки светлини

като два ангела – звезди.

Две любовни искри

и твоята сърцето ми плени.

Ту прозореца погледна,

Ту кника почета

Но очите виждат само

Твоето лице, снага.

Минути дълги, тежки.

Как да ти обясня,

че сърцето ми пронизано е

с твоята стрела.

Но влакът бързо стигна

и на гарата се спря.

Много послещачи, хора

но от тебе няма и следа.

Заклех се аз тогава,

и създадох си мечта,

да те зърна аз отново,

да ти разкажа за това.