Светлините на рампата

27 мая 2009 г., 15:34

Поэзия » Философская

422 0 2

Угасват светлините,
завесата развява тишина,
Декорът гърчи се, изстива.
Под стъпките димящи - суета.
А клоунът разбиращо намига.
Гримасата му - същност дива -
изтлява в ранена нежност - самота.
И защо ли без грим,
и защо ли посърнал
този призрачен мим
е към мене обърнал
и лице, и мечти...
Той сега ме владее.
Аз съм сита в нощта.
Две пиеси видях ли?
И преглъщам сълзи -
той лудее в смеха.

24.03.2009г.

Светлините на рампата

Свързани произведения

Комментарии

Предложения