27.05.2009 г., 15:34 ч.

Светлините на рампата 

  Поезия » Философска
431 0 2

Угасват светлините,
завесата развява тишина,
Декорът гърчи се, изстива.
Под стъпките димящи - суета.
А клоунът разбиращо намига.
Гримасата му - същност дива -
изтлява в ранена нежност - самота.
И защо ли без грим,
и защо ли посърнал
този призрачен мим
е към мене обърнал
и лице, и мечти...
Той сега ме владее.
Аз съм сита в нощта.
Две пиеси видях ли?
И преглъщам сълзи -
той лудее в смеха.

 

24.03.2009г.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??