Меричка (Мери Попинз)
718 2544
May 27, 2009, 3:34 PM

Светлините на рампата 

  Poetry » Phylosophy
433 0 2

Угасват светлините,
завесата развява тишина,
Декорът гърчи се, изстива.
Под стъпките димящи - суета.
А клоунът разбиращо намига.
Гримасата му - същност дива -
изтлява в ранена нежност - самота.
И защо ли без грим,
и защо ли посърнал
този призрачен мим
е към мене обърнал
и лице, и мечти...
Той сега ме владее.
Аз съм сита в нощта.
Две пиеси видях ли?
И преглъщам сълзи -
той лудее в смеха.

 

24.03.2009г.

© Мери Попинз All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??