30 апр. 2006 г., 12:02

Светофарения Хенк

1.2K 1 4

   Светофарения  Хенк

на "henryoliver (Ясен Крумов-Оливър)"
                   
    със  Поздрав!

 

 

 

 

В нощтната чернилка-

червена светлина!

Сега просветна жълто,

смесиха се цветовете

в мъглата и дъжда...

 

Оранжева нощта...

изгасна пак в черно!

На зелена светлина...

предпазливи стъпки,

но... свирещи спирачки!

Боже, добре,че са далече.

 

Проблесна жълто, и

изцапа се в зелено...

цвят на мръсен нарцис!

Жълта светлина,

крещяща за опастност,

като очите на змия

настъпана в храсти!

 

Проблесна и червено...

оранжево обагри пътя,

на светофарения Хенк!

Откраднал светофар -

задигнал го бе днес,

на всички носи ни го Дар!

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

30.04.2006 (05.45 h)

Senftenberg - Germany

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Атанасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • перфект!
  • Хе...Благодаря ти Ивайло.Никой не ми е посвещавал стихотворение.Не бях влизал от няколко дни и просто ме уби, хе хе, та сега се чувствам като изчервена госпойца,хе!....Толкова бих искал този светофар да не го нося като дар , а като кръст.Или като нещо, което трябва да се изхвърли някъде.Всеки носи тук нещо,мисля си.Аз светофар,някой друг нещо друго.Затова и този сайт е толкова Голям!Благодаря!!!Старият Ханк
  • Браво, Ивайло! Ей това се казва приятел! Всеки би бил щастлив,ако му се посвети стих! Поздрав за идеята и реализацията!
  • Браво Ивайло!Той Светофареният Ханк заслужава да му се посвети стих!
    И за мен някой да бе написал стих,щях наистина да съм щастлива!
    Поздравления !

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....