30 апр. 2006 г., 12:02

Светофарения Хенк

1.2K 1 4

   Светофарения  Хенк

на "henryoliver (Ясен Крумов-Оливър)"
                   
    със  Поздрав!

 

 

 

 

В нощтната чернилка-

червена светлина!

Сега просветна жълто,

смесиха се цветовете

в мъглата и дъжда...

 

Оранжева нощта...

изгасна пак в черно!

На зелена светлина...

предпазливи стъпки,

но... свирещи спирачки!

Боже, добре,че са далече.

 

Проблесна жълто, и

изцапа се в зелено...

цвят на мръсен нарцис!

Жълта светлина,

крещяща за опастност,

като очите на змия

настъпана в храсти!

 

Проблесна и червено...

оранжево обагри пътя,

на светофарения Хенк!

Откраднал светофар -

задигнал го бе днес,

на всички носи ни го Дар!

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

30.04.2006 (05.45 h)

Senftenberg - Germany

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Атанасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • перфект!
  • Хе...Благодаря ти Ивайло.Никой не ми е посвещавал стихотворение.Не бях влизал от няколко дни и просто ме уби, хе хе, та сега се чувствам като изчервена госпойца,хе!....Толкова бих искал този светофар да не го нося като дар , а като кръст.Или като нещо, което трябва да се изхвърли някъде.Всеки носи тук нещо,мисля си.Аз светофар,някой друг нещо друго.Затова и този сайт е толкова Голям!Благодаря!!!Старият Ханк
  • Браво, Ивайло! Ей това се казва приятел! Всеки би бил щастлив,ако му се посвети стих! Поздрав за идеята и реализацията!
  • Браво Ивайло!Той Светофареният Ханк заслужава да му се посвети стих!
    И за мен някой да бе написал стих,щях наистина да съм щастлива!
    Поздравления !

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...