30.04.2006 г., 12:02

Светофарения Хенк

1.2K 1 4

   Светофарения  Хенк

на "henryoliver (Ясен Крумов-Оливър)"
                   
    със  Поздрав!

 

 

 

 

В нощтната чернилка-

червена светлина!

Сега просветна жълто,

смесиха се цветовете

в мъглата и дъжда...

 

Оранжева нощта...

изгасна пак в черно!

На зелена светлина...

предпазливи стъпки,

но... свирещи спирачки!

Боже, добре,че са далече.

 

Проблесна жълто, и

изцапа се в зелено...

цвят на мръсен нарцис!

Жълта светлина,

крещяща за опастност,

като очите на змия

настъпана в храсти!

 

Проблесна и червено...

оранжево обагри пътя,

на светофарения Хенк!

Откраднал светофар -

задигнал го бе днес,

на всички носи ни го Дар!

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

30.04.2006 (05.45 h)

Senftenberg - Germany

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • перфект!
  • Хе...Благодаря ти Ивайло.Никой не ми е посвещавал стихотворение.Не бях влизал от няколко дни и просто ме уби, хе хе, та сега се чувствам като изчервена госпойца,хе!....Толкова бих искал този светофар да не го нося като дар , а като кръст.Или като нещо, което трябва да се изхвърли някъде.Всеки носи тук нещо,мисля си.Аз светофар,някой друг нещо друго.Затова и този сайт е толкова Голям!Благодаря!!!Старият Ханк
  • Браво, Ивайло! Ей това се казва приятел! Всеки би бил щастлив,ако му се посвети стих! Поздрав за идеята и реализацията!
  • Браво Ивайло!Той Светофареният Ханк заслужава да му се посвети стих!
    И за мен някой да бе написал стих,щях наистина да съм щастлива!
    Поздравления !

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...