Някой краде от времето ми.
Изгребва покоя от сърцето ми.
Пресъхнали лотоси гърчат се
в пясъчното дъно на сърцето ми.
Спирам на светофар непознат.
Светва риза бяла на чудак.
Мигане странно! Потрепвам!
Блян ли скръб тиха помилва?
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Все права защищены