18 июн. 2008 г., 14:00

Светъл лъч

Поэзия » Белые стихи

1.1K 0 0

СВЕТЪЛ ЛЪЧ

когато слънцето изгрее
и славеят тихичко запее

започва слънчевият ден
с радост и мъдрост озарен

небето синьо като море
а лъчите милват го като дете

но идва после и тъмният залез
сякаш небето е в разрез

отново разделил деня от нощта
като капка в мига на любовта

и изгряват малките звезди
за да чуят милионите мечти

а нежният шепот на водата
показал тайната на луната

колко сила има в мечтата
и така започнала зората

VAL40

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬