Jun 18, 2008, 2:00 PM

Светъл лъч 

  Poetry » White poetry
802 0 0
СВЕТЪЛ ЛЪЧ

когато слънцето изгрее
и славеят тихичко запее

започва слънчевият ден
с радост и мъдрост озарен

небето синьо като море
а лъчите милват го като дете

но идва после и тъмният залез
сякаш небето е в разрез

отново разделил деня от нощта
като капка в мига на любовта

и изгряват малките звезди
за да чуят милионите мечти

а нежният шепот на водата
показал тайната на луната

колко сила има в мечтата
и така започнала зората

VAL40

© Валентин Първанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??