Jun 18, 2008, 2:00 PM

Светъл лъч

Poetry » Blank verse

1.1K 0 0

СВЕТЪЛ ЛЪЧ

когато слънцето изгрее
и славеят тихичко запее

започва слънчевият ден
с радост и мъдрост озарен

небето синьо като море
а лъчите милват го като дете

но идва после и тъмният залез
сякаш небето е в разрез

отново разделил деня от нощта
като капка в мига на любовта

и изгряват малките звезди
за да чуят милионите мечти

а нежният шепот на водата
показал тайната на луната

колко сила има в мечтата
и така започнала зората

VAL40

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0