18 дек. 2006 г., 22:58

Светът и Аз

984 0 2


Нощем, когато си далеч от мен
не светят ли по-ярко звездите?
Слънцето не ти ли се струва,
че грее по-силно от преди?
До сега иламало ли е пролет,
през която дърветата са толкоз зелени,
а цветята по-красиви и тъй свежи?
Когато завали не те ли дразнят
мокрите улици, както мен?
Сега се усмихвам дори на дъжда...

Знам...
небето, природата...
изобщо всичко си е както преди,
както си е било винаги -
 Аз съм по-различна ....



                                                  7 Май 2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...