24 апр. 2020 г., 17:08

Светът не е за двама!

904 1 0

Забравих вече как се разминавам

със много хора по тесен тротоар.

Забравих как хора троснато се поздравяват

с най-различен репертоар,

за туй, че някой някому се пречкал....

На дневен ред ми е това, което виждам,

да го сравня с кой как го е видял.

Кой как го е усетил!

Кой как го е разбрал!

И, мъка ми е! И е болно

от това общество недоволно.

Как няма дума благодарна!

Как душата си в портфейл притиска!

Как всеки всекиму е длъжен,

а дългът е вечно неплатен!

О, българино, вечно гневен, 

като тинейджър незадоволен!

Кога най-после ще пораснеш?

Кога сам себе си ще осъзнаеш?

Като родител! Като семеен глава!

Кога ще се научиш на това?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...